Приказката свърши.
И цветята станаха сиви.
Отново.
На път..
Ще пътувам до рая и ада, до тишината и шума, до блаженството и беднотията, до веселието и тъгата, до реалността и измислицата, до лицемерието и откровеността, до студа и топлината, до баналното и оригиналното, до звездите и до дъното.А после?После пак ще се върна там където принадлежа.Home sweet home. <3
Накъде?
Който търси намира.А който чака,получава ли накрая най-доброто? Да прибързваме ли?Да грабваме всяка възможност и съответните последствия от нея или да чакаме търпеливо в ъгъла докато преценим че това е най-доброто което може да дойде.
Но преди всичко трябва да си изясним кое е това "най-добро".
Следователно вариантите са два-да се блъскаме като луди наляво-надясно,мислейки си че този път съдбата ни се е усмихнала или да топлим ъгъла.Избирайте. :)
